бил обвързвал

Речник на българския език

1. бил обвързвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обвързвал е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).