обвързвал си

Речник на българския език

1. обвързвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обвързвал си е производна форма на обвързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обвързвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обвързвал си е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обвързвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обвързвал си е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).