обвързала

Речник на българския език

1. обвързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвързала е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обвързала е производна форма на обвържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).