обвързал е

Речник на българския език

1. обвързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързал е е производна форма на обвържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързал е е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).