обвържела

Речник на българския език

1. обвържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвържела е производна форма на обвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обвържела е производна форма на обвържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).