обвържеше

Речник на българския език

1. обвържеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обвържеше е производна форма на обвържа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обвържеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обвържеше е производна форма на обвържа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).