обвържели

Речник на българския език

1. обвържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обвържели е производна форма на обвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обвържели е производна форма на обвържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).