бил е обвързал

Речник на българския език

1. бил е обвързал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обвързал е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).