НАПЛЮНЧА

Речник на българския език

наплю̀нча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

наплю̀нчиш, мин. св. наплю̀нчих, мин. прич. наплю̀нчил, св.вж. наплюнчвам.

Грешни изписвания (3)

  • наплюнчъ
  • нъплюнча
  • нъплюнчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-ча нап-люн-чим
2 лице нап-люн-чиш нап-люн-чи-те
3 лице нап-люн-чи нап-люн-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-чих нап-люн-чих-ме
2 лице нап-люн-чи нап-люн-чих-те
3 лице нап-люн-чи нап-люн-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-чех нап-люн-чех-ме
2 лице нап-люн-че-ше нап-люн-чех-те
3 лице нап-люн-че-ше нап-люн-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчил съм наплюнчила съм наплюнчило съм наплюнчили сме
2 лице наплюнчил си наплюнчила си наплюнчило си наплюнчили сте
3 лице наплюнчил е наплюнчила е наплюнчило е наплюнчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплюнчил бях наплюнчила бях наплюнчило бяхме наплюнчили
2 лице беше наплюнчил беше наплюнчила беше наплюнчило бяхте наплюнчили
3 лице беше наплюнчил беше наплюнчила беше наплюнчило бяха наплюнчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наплюнча ще наплюнчим
2 лице ще наплюнчиш ще наплюнчите
3 лице ще наплюнчи ще наплюнчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплюнчил ще съм наплюнчила ще съм наплюнчило ще сме наплюнчили
2 лице ще си наплюнчил ще си наплюнчила ще си наплюнчило ще сте наплюнчили
3 лице ще е наплюнчил ще е наплюнчила ще е наплюнчило ще са наплюнчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наплюнча щяхме да наплюнчим
2 лице щеше да наплюнчиш щяхте да наплюнчите
3 лице щеше да наплюнчи щяха да наплюнчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплюнчил щях да съм наплюнчила щях да съм наплюнчило щяхме да сме наплюнчили
2 лице щеше да си наплюнчил щеше да си наплюнчила щеше да си наплюнчило щяхте да сте наплюнчили
3 лице щеше да е наплюнчил щеше да е наплюнчила щеше да е наплюнчило щяха да са наплюнчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчел съм наплюнчела съм наплюнчело съм наплюнчели сме
2 лице наплюнчел си наплюнчела си наплюнчело си наплюнчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчил съм наплюнчила съм наплюнчило съм наплюнчили сме
2 лице наплюнчил си наплюнчила си наплюнчило си наплюнчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплюнчил била съм наплюнчила било съм наплюнчило били сме наплюнчили
2 лице бил си наплюнчил била си наплюнчила било си наплюнчило били сте наплюнчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплюнча щяла съм да наплюнча щяло съм да наплюнча щели сме да наплюнчим
2 лице щял си да наплюнчиш щяла си да наплюнчиш щяло си да наплюнчиш щели сте да наплюнчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплюнчил щяла съм да съм наплюнчила щяло съм да съм наплюнчило щели сме да сме наплюнчили
2 лице щял си да си наплюнчил щяла си да си наплюнчила щяло си да си наплюнчило щели сте да сте наплюнчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплюнчил бих наплюнчила бих наплюнчило бихме наплюнчили
2 лице би наплюнчил би наплюнчила би наплюнчило бихте наплюнчили
3 лице би наплюнчил би наплюнчила би наплюнчило биха наплюнчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-люн-чи нап-люн-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-чен
непълен член нап-люн-че-ния
пълен член нап-люн-че-ни-ят
женски род нап-люн-че-на
членувано нап-люн-че-на-та
среден род нап-люн-че-но
членувано нап-люн-че-но-то
множествено число нап-люн-че-ни
членувано нап-люн-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-чил
непълен член нап-люн-чи-лия
пълен член нап-люн-чи-ли-ят
женски род нап-люн-чи-ла
членувано нап-люн-чи-ла-та
среден род нап-люн-чи-ло
членувано нап-люн-чи-ло-то
множествено число нап-люн-чи-ли
членувано нап-люн-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-чел
женски род нап-люн-че-ла
среден род нап-люн-че-ло
множествено число нап-люн-че-ли