наплюнчил е

Речник на българския език

1. наплюнчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил е е производна форма на наплюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюнчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил е е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).