наплюнчило си

Речник на българския език

1. наплюнчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчило си е производна форма на наплюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюнчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчило си е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).