наплюнчело

Речник на българския език

1. наплюнчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчело е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюнчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наплюнчело е производна форма на наплюнча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).