наплюнчило

Речник на българския език

1. наплюнчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчило е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюнчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наплюнчило е производна форма на наплюнча (мин. деят. св. прич. ср. р.).