наплюнчела

Речник на българския език

1. наплюнчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наплюнчела е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наплюнчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наплюнчела е производна форма на наплюнча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).