наплюнчи

Речник на българския език

1. наплюнчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наплюнчи е производна форма на наплюнча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наплюнчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наплюнчи е производна форма на наплюнча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наплюнчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наплюнчи е производна форма на наплюнча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наплюнчи — повелително наклонение, ед. ч.

наплюнчи е производна форма на наплюнча (повелително наклонение, ед. ч.).