наплюнчеше

Речник на българския език

1. наплюнчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наплюнчеше е производна форма на наплюнча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наплюнчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наплюнчеше е производна форма на наплюнча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).