наплюнчели

Речник на българския език

1. наплюнчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наплюнчели е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наплюнчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наплюнчели е производна форма на наплюнча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).