наплюнчили

Речник на българския език

1. наплюнчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наплюнчили е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наплюнчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наплюнчили е производна форма на наплюнча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).