наплюнчело е

Речник на българския език

1. наплюнчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчело е е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).