щяло да е наплюнчило

Речник на българския език

1. щяло да е наплюнчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е наплюнчило е производна форма на наплюнча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).