бил наплюнчил

Речник на българския език

1. бил наплюнчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наплюнчил е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).