наплюнчил си

Речник на българския език

1. наплюнчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил си е производна форма на наплюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюнчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил си е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).