наплюнчила

Речник на българския език

1. наплюнчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наплюнчила е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наплюнчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наплюнчила е производна форма на наплюнча (мин. деят. св. прич. ж. р.).