наплюнчел

Речник на българския език

1. наплюнчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчел е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюнчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наплюнчел е производна форма на наплюнча (мин. деят. несв. прич. м. р.).