наплюнчел е

Речник на българския език

1. наплюнчел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчел е е производна форма на наплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).