наплюнчило е

Речник на българския език

1. наплюнчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчило е е производна форма на наплюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюнчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчило е е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).