наплюнчил съм

Речник на българския език

1. наплюнчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил съм е производна форма на наплюнча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюнчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплюнчил съм е производна форма на наплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).