НАКЛЕВЕТЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	нак-ле-ве-тя	нак-ле-ве-тим
2 лице	нак-ле-ве-тиш	нак-ле-ве-ти-те
3 лице	нак-ле-ве-ти	нак-ле-ве-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	нак-ле-ве-тих	нак-ле-ве-тих-ме
2 лице	нак-ле-ве-ти	нак-ле-ве-тих-те
3 лице	нак-ле-ве-ти	нак-ле-ве-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	нак-ле-ве-тях	нак-ле-ве-тях-ме
2 лице	нак-ле-ве-те-ше	нак-ле-ве-тях-те
3 лице	нак-ле-ве-те-ше	нак-ле-ве-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наклеветил съм	наклеветила съм	наклеветило съм	наклеветили сме
2 лице	наклеветил си	наклеветила си	наклеветило си	наклеветили сте
3 лице	наклеветил е	наклеветила е	наклеветило е	наклеветили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях наклеветил	бях наклеветила	бях наклеветило	бяхме наклеветили
2 лице	беше наклеветил	беше наклеветила	беше наклеветило	бяхте наклеветили
3 лице	беше наклеветил	беше наклеветила	беше наклеветило	бяха наклеветили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще наклеветя	ще наклеветим
2 лице	ще наклеветиш	ще наклеветите
3 лице	ще наклевети	ще наклеветят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм наклеветил	ще съм наклеветила	ще съм наклеветило	ще сме наклеветили
2 лице	ще си наклеветил	ще си наклеветила	ще си наклеветило	ще сте наклеветили
3 лице	ще е наклеветил	ще е наклеветила	ще е наклеветило	ще са наклеветили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да наклеветя	щяхме да наклеветим
2 лице	щеше да наклеветиш	щяхте да наклеветите
3 лице	щеше да наклевети	щяха да наклеветят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм наклеветил	щях да съм наклеветила	щях да съм наклеветило	щяхме да сме наклеветили
2 лице	щеше да си наклеветил	щеше да си наклеветила	щеше да си наклеветило	щяхте да сте наклеветили
3 лице	щеше да е наклеветил	щеше да е наклеветила	щеше да е наклеветило	щяха да са наклеветили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наклеветял съм	наклеветяла съм	наклеветяло съм	наклеветели сме
2 лице	наклеветял си	наклеветяла си	наклеветяло си	наклеветели сте
3 лице	нак-ле-ве-тял наклеветял е	нак-ле-ве-тя-ла наклеветяла е	нак-ле-ве-тя-ло наклеветяло е	нак-ле-ве-те-ли наклеветели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наклеветил съм	наклеветила съм	наклеветило съм	наклеветили сме
2 лице	наклеветил си	наклеветила си	наклеветило си	наклеветили сте
3 лице	нак-ле-ве-тил наклеветил е	нак-ле-ве-ти-ла наклеветила е	нак-ле-ве-ти-ло наклеветило е	нак-ле-ве-ти-ли наклеветили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм наклеветил	била съм наклеветила	било съм наклеветило	били сме наклеветили
2 лице	бил си наклеветил	била си наклеветила	било си наклеветило	били сте наклеветили
3 лице	бил наклеветил бил е наклеветил	била наклеветила била е наклеветила	било наклеветило било е наклеветило	били наклеветили били са наклеветили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да наклеветя	щяла съм да наклеветя	щяло съм да наклеветя	щели сме да наклеветим
2 лице	щял си да наклеветиш	щяла си да наклеветиш	щяло си да наклеветиш	щели сте да наклеветите
3 лице	щял да наклевети щял е да наклевети	щяла да наклевети щяла е да наклевети	щяло да наклевети щяло е да наклевети	щели да наклеветят щели са да наклеветят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм наклеветил	щяла съм да съм наклеветила	щяло съм да съм наклеветило	щели сме да сме наклеветили
2 лице	щял си да си наклеветил	щяла си да си наклеветила	щяло си да си наклеветило	щели сте да сте наклеветили
3 лице	щял да е наклеветил щял е да е наклеветил	щяла да е наклеветила щяла е да е наклеветила	щяло да е наклеветило щяло е да е наклеветило	щели да са наклеветили щели са да са наклеветили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих наклеветил	бих наклеветила	бих наклеветило	бихме наклеветили
2 лице	би наклеветил	би наклеветила	би наклеветило	бихте наклеветили
3 лице	би наклеветил	би наклеветила	би наклеветило	биха наклеветили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
нак-ле-ве-ти	нак-ле-ве-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		нак-ле-ве-тен
		непълен член	нак-ле-ве-те-ния
		пълен член	нак-ле-ве-те-ни-ят
	женски род		нак-ле-ве-те-на
		членувано	нак-ле-ве-те-на-та
	среден род		нак-ле-ве-те-но
		членувано	нак-ле-ве-те-но-то
множествено число			нак-ле-ве-те-ни
		членувано	нак-ле-ве-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		нак-ле-ве-тил
		непълен член	нак-ле-ве-ти-лия
		пълен член	нак-ле-ве-ти-ли-ят
	женски род		нак-ле-ве-ти-ла
		членувано	нак-ле-ве-ти-ла-та
	среден род		нак-ле-ве-ти-ло
		членувано	нак-ле-ве-ти-ло-то
множествено число			нак-ле-ве-ти-ли
		членувано	нак-ле-ве-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	нак-ле-ве-тял
	женски род	нак-ле-ве-тя-ла
	среден род	нак-ле-ве-тя-ло
множествено число		нак-ле-ве-те-ли