наклеветяло

Речник на българския език

1. наклеветяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклеветяло е производна форма на наклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наклеветяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наклеветяло е производна форма на наклеветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).