наклеветяла

Речник на българския език

1. наклеветяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наклеветяла е производна форма на наклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наклеветяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наклеветяла е производна форма на наклеветя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).