наклеветил си

Речник на българския език

1. наклеветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наклеветил си е производна форма на наклеветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наклеветил си е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).