бил наклеветил

Речник на българския език

1. бил наклеветил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наклеветил е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).