бил е наклеветил

Речник на българския език

1. бил е наклеветил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е наклеветил е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).