наклеветило

Речник на българския език

1. наклеветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклеветило е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наклеветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наклеветило е производна форма на наклеветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).