наклеветяло е

Речник на българския език

1. наклеветяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклеветяло е е производна форма на наклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).