наклеветила

Речник на българския език

1. наклеветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наклеветила е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наклеветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наклеветила е производна форма на наклеветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).