бил съм наклеветил

Речник на българския език

1. бил съм наклеветил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наклеветил е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).