наклеветил съм

Речник на българския език

1. наклеветил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наклеветил съм е производна форма на наклеветя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наклеветил съм е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).