наклеветил
1.
наклеветил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наклеветил
е производна форма
на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наклеветил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наклеветил
е производна форма
на наклеветя (мин. деят. св. прич. м. р.).