наклеветил

Речник на българския език

1. наклеветил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветил е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветил — мин. деят. св. прич. м. р.

наклеветил е производна форма на наклеветя (мин. деят. св. прич. м. р.).