наклеветили

Речник на българския език

1. наклеветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наклеветили е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наклеветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наклеветили е производна форма на наклеветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).