наклеветило е

Речник на българския език

1. наклеветило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклеветило е е производна форма на наклеветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наклеветило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклеветило е е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).