наклеветели

Речник на българския език

1. наклеветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наклеветели е производна форма на наклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наклеветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наклеветели е производна форма на наклеветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).