наклеветил е

Речник на българския език

1. наклеветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветил е е производна форма на наклеветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветил е е производна форма на наклеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).