наклевети

Речник на българския език

1. наклевети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наклевети е производна форма на наклеветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наклевети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наклевети е производна форма на наклеветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наклевети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наклевети е производна форма на наклеветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наклевети — повелително наклонение, ед. ч.

наклевети е производна форма на наклеветя (повелително наклонение, ед. ч.).