обезпраша

Речник на българския език

обезпраша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезпрашъ
  • обезпръша
  • обезпръшъ
  • обизпраша
  • обизпрашъ
  • обизпръша
  • обизпръшъ
  • убезпраша
  • убезпрашъ
  • убезпръша
  • убезпръшъ
  • убизпраша
  • убизпрашъ
  • убизпръша
  • убизпръшъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-ша обез-п-ра-шим
2 лице обез-п-ра-шиш обез-п-ра-ши-те
3 лице обез-п-ра-ши обез-п-ра-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-ших обез-п-ра-ших-ме
2 лице обез-п-ра-ши обез-п-ра-ших-те
3 лице обез-п-ра-ши обез-п-ра-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-шех обез-п-ра-шех-ме
2 лице обез-п-ра-ше-ше обез-п-ра-шех-те
3 лице обез-п-ра-ше-ше обез-п-ра-ше-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашил съм обезпрашила съм обезпрашило съм обезпрашили сме
2 лице обезпрашил си обезпрашила си обезпрашило си обезпрашили сте
3 лице обезпрашил е обезпрашила е обезпрашило е обезпрашили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпрашил бях обезпрашила бях обезпрашило бяхме обезпрашили
2 лице беше обезпрашил беше обезпрашила беше обезпрашило бяхте обезпрашили
3 лице беше обезпрашил беше обезпрашила беше обезпрашило бяха обезпрашили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезпраша ще обезпрашим
2 лице ще обезпрашиш ще обезпрашите
3 лице ще обезпраши ще обезпрашат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпрашил ще съм обезпрашила ще съм обезпрашило ще сме обезпрашили
2 лице ще си обезпрашил ще си обезпрашила ще си обезпрашило ще сте обезпрашили
3 лице ще е обезпрашил ще е обезпрашила ще е обезпрашило ще са обезпрашили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпраша щяхме да обезпрашим
2 лице щеше да обезпрашиш щяхте да обезпрашите
3 лице щеше да обезпраши щяха да обезпрашат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпрашил щях да съм обезпрашила щях да съм обезпрашило щяхме да сме обезпрашили
2 лице щеше да си обезпрашил щеше да си обезпрашила щеше да си обезпрашило щяхте да сте обезпрашили
3 лице щеше да е обезпрашил щеше да е обезпрашила щеше да е обезпрашило щяха да са обезпрашили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашел съм обезпрашела съм обезпрашело съм обезпрашели сме
2 лице обезпрашел си обезпрашела си обезпрашело си обезпрашели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашил съм обезпрашила съм обезпрашило съм обезпрашили сме
2 лице обезпрашил си обезпрашила си обезпрашило си обезпрашили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпрашил била съм обезпрашила било съм обезпрашило били сме обезпрашили
2 лице бил си обезпрашил била си обезпрашила било си обезпрашило били сте обезпрашили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпраша щяла съм да обезпраша щяло съм да обезпраша щели сме да обезпрашим
2 лице щял си да обезпрашиш щяла си да обезпрашиш щяло си да обезпрашиш щели сте да обезпрашите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпрашил щяла съм да съм обезпрашила щяло съм да съм обезпрашило щели сме да сме обезпрашили
2 лице щял си да си обезпрашил щяла си да си обезпрашила щяло си да си обезпрашило щели сте да сте обезпрашили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпрашил бих обезпрашила бих обезпрашило бихме обезпрашили
2 лице би обезпрашил би обезпрашила би обезпрашило бихте обезпрашили
3 лице би обезпрашил би обезпрашила би обезпрашило биха обезпрашили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-п-ра-ши обез-п-ра-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-шен
непълен член обез-п-ра-ше-ния
пълен член обез-п-ра-ше-ни-ят
женски род обез-п-ра-ше-на
членувано обез-п-ра-ше-на-та
среден род обез-п-ра-ше-но
членувано обез-п-ра-ше-но-то
множествено число обез-п-ра-ше-ни
членувано обез-п-ра-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-шил
непълен член обез-п-ра-ши-лия
пълен член обез-п-ра-ши-ли-ят
женски род обез-п-ра-ши-ла
членувано обез-п-ра-ши-ла-та
среден род обез-п-ра-ши-ло
членувано обез-п-ра-ши-ло-то
множествено число обез-п-ра-ши-ли
членувано обез-п-ра-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-шел
женски род обез-п-ра-ше-ла
среден род обез-п-ра-ше-ло
множествено число обез-п-ра-ше-ли