обезпрашил си

Речник на българския език

1. обезпрашил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил си е производна форма на обезпраша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил си е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).