обезпрашил е

Речник на българския език

1. обезпрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил е е производна форма на обезпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил е е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).