обезпрашил
1.
обезпрашил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезпрашил
е производна форма
на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезпрашил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезпрашил
е производна форма
на обезпраша (мин. деят. св. прич. м. р.).