обезпрашило

Речник на българския език

1. обезпрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашило е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезпрашило е производна форма на обезпраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).