беше обезпрашил

Речник на българския език

1. беше обезпрашил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезпрашил е производна форма на обезпраша (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезпрашил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезпрашил е производна форма на обезпраша (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).